Игри

Информация за страница Шумата

     Шумата е село в Северна България, административно принадлежащо към община Севлиево. Тя, както е добре известно, се намира на територията на Пловдивска област, която пък е втора по големина за страната. Историята на населеното място е доста обширна и достъпна за четене от страна на потребителите, а това е добър знак за тях, защото по този начин например биха могли да преценят дали си струва да отидат там на екскурзия. Следи от неолитната епоха ясто свидетелстват, че още по времето на тази епоха има човешки живот, но броят на могилите от тракийски тип не са чак толкова много. Такива има единствено при Могили и Аговото – две местности, като втората е унищожена. В двора на Генко Атанасов Десев също има подобна могила, а този човек има специално място в сърцата на местните жители. Иначе от епохата на късната римска античност възникват две крепости, които съответно носят имената Имането и Града.

      Това са имената на местностите, а не на крепостите в село Шумата, като втората местност е разположена точно над друго едно населено място – село Баташево. От Илощица до Шумака – две от известните зони в селото, през годините на седемнадесетото столетие българи започват да се заселват там, но това е по-скоро бавен процес и касае единични случаи, а не става въпрос за масова имиграционна вълна или преселение. Колю Попилев е един от първите заселници по тези места – това е посочено като записка от 1782-ра година в един регистър. За него се знае, че е син на поп Ильо от споменатото вече село, над което се намира местността с римската крепост. За покупката на близо 200 декара земя, той плаща на един богат турчин не с пари с каквито не разполага, а изцяло в натура. Черна кобила и бял кон – това е платената цена за земята, като по това време синът на свещеника заварва там и други четирима българи, явно дошли по тези места малко преди него. Печо Гергев е името на един от съседите му, за когото се смята, че е заселник тук от предишната 1782-ра година. Другите двама се заселват около Каленският дол.

       Остава още един, който се намира на територията на Енев рът и така заедно с попския син заформят група от петима заселници, които слагат началото на българска махала към общината на Баташево. С преодоляването на набезите на кърджалиите от османската империя, един от нейните основни вътрешни конфликти, потокът към село Шумата от страна на българи рязко се увеличава. Това се случва в годините на 19-ти век, а сега можем спокойно да прочетем и имената на първите заселници по местата от онова време. Между 1815-20-та година там идват Тотю Илиев Тотев, който живее близо 95 години, който слиза от махала Пулюовци. Той дава началото на един от големите родове в селото, по-известен като Темелите. Колю и Стоян Кацарски, братя по рождение, стават едни от първите съседи на Темела. Ратковци, Друмеци и Мачковци пък са само малка част от имената на останалите родове, които възникват след идването на още хора в селото.

eXTReMe Tracker